„В ЧЕТЫРЕХ СТЕНАХ”
Арсений Аркадьевич Голенищев-Кутузов (1848-1913 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЕЖДУ ЧЕТИРИ СТЕНИ
Стаичка тясна, спокойна, пребродена;
сянка невиждаща, сянка неспираща;
мисъл дълбока, унила мелодия;
крепка надежда в сърцето пулсиращо;
тайно излитане, лъч в мигновение;
взор неподвижен към щастие полетно;
много съмнения, много търпение...
Моята нощ е, нощта ми – самотната!
Ударения
МЕЖДУ ЧЕТИРИ СТЕНИ
Ста́ичка тя́сна, споко́йна, пребро́дена;
ся́нка неви́ждашта, ся́нка неспи́рашта;
ми́съл дълбо́ка, уни́ла мело́дия;
кре́пка наде́жда в сърце́то пулси́рашто;
та́йно изли́тане, лъ́ч в мигнове́ние;
взо́р неподви́жен към шта́стие по́летно;
мно́го съмне́ния, мно́го търпе́ние...
Мо́ята но́шт е, ноштта́ ми – само́тната!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Арсений Голенищев-Кутузов
В ЧЕТЫРЕХ СТЕНАХ
Комнатка тесная, тихая, милая;
Тень непроглядная, тень безответная;
Дума глубокая, песня унылая;
В бьющемся сердце надежда заветная;
Тайный полет за мгновеньем мгновения;
Взор неподвижный на счастье далекое;
Много сомнения, много терпения...
Вот она, ночь моя – ночь одинокая!
1872 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Арсений Голенишчев-Кутузов (граф Арсений Аркадьевич Голенищев-Кутузов) е роден на 26 май/7 юни 1848 г. в Царско село. Учи в юридическия факултет на Московския университет, завършва Петербургския университет (1871 г.). Работи като държавен чиновник, управител на банки и секретар на канцеларията на императрица Мария Фьодоровна. Член-кореспондент на Академията на науките (1891 г.), почетен академик (1900 г.), действителен член на Руската академия на науките (1905 г.). Първите му поетични публикации са от 1869 г. в сп. „Заря”, след което печата в „Дело”, „Вестник Европы”, „Русский Вестник”, „Санкт-Петербургские ведомости” и „Новое время”. Автор е на поемата „Ганиш” (1875 г.), на драматичната хроника „Смута (Василий Шуйский)” (1879 г.), на книгите с проза „Даль зовёт” (1907 г.) и „На летучих листках” (1912 г.), на стихосбирките „Затишье и буря” (1878 г.), „Стихотворения” (1884 г.), „Собрание стихотворений Голенищева-Кутузова” (в два тома, 1894 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1905 г.), „На закате” (1912 г.) и др. Умира на 28 януари/10 февруари 1913 г. в Петербург. В съветско и постсъветско време творчеството му не е преиздавано.